всичките ми чанти са лачени
и светят в тъмното
всичките ми усмивки са пресметнати —
по инч разтегляне нагоре
когато кажеш някоя смешка
всичките ми котки са лордове
драскат паркета
и ръмжат когато са гладни
всичките ми любовници ги зарязвам
ги забравям на секундата
ако признаеш че ме обичаш
всички понеделници са всъщност
изтормозени недели с махмурлук
и пиянски поглед
вчера вечерта присъствах
на руски бал
думите танцуваха по роклята ми
а ръцете на различни кавалери
се отбелязаха по голия ми гръб
а после
таксито се превърна във глухарче
и се прибрах пеша
и беше тъмно
всички целувки са сладки
особено жълтите
особено белите
но аз искам розова
напук на всички зъболекари
всички възглавници са неудобни
без твоето хъркане
а бедрата ми са измръзнали
всички стихотворения са с измачкани букви
и скъсани срички
всички панталони ме стискат за кръста
а снежинките
снежинките пият вода от локвите —
не ги настъпвай
и докато не е станало късно
да ти напомня
че в началото на зимата ми обеща
да напълниш всичките ми празници
ще чакам
© Пепър Формаджи Всички права запазени