18.12.2012 г., 18:12

(празници)

879 0 12

 

 

 

всичките ми чанти са лачени

и светят в тъмното

всичките ми усмивки са пресметнати —

по инч разтегляне нагоре

когато кажеш някоя смешка

всичките ми котки са лордове

драскат паркета

и ръмжат когато са гладни

всичките ми любовници ги зарязвам

ги забравям на секундата

ако признаеш че ме обичаш

всички понеделници са всъщност

изтормозени недели с махмурлук

и пиянски поглед

 

вчера вечерта присъствах

на руски бал

думите танцуваха по роклята ми

а ръцете на различни кавалери

се отбелязаха по голия ми гръб

а после

таксито се превърна във глухарче

и се прибрах пеша

и беше тъмно

 

всички целувки са сладки

особено жълтите

особено белите

но аз искам розова

напук на всички зъболекари

всички възглавници са неудобни

без твоето хъркане

а бедрата ми са измръзнали

 

всички стихотворения са с измачкани букви

и скъсани срички

всички панталони ме стискат за кръста

а снежинките

снежинките пият вода от локвите —

не ги настъпвай

 

и докато не е станало късно

да ти напомня

че в началото на зимата ми обеща

да напълниш всичките ми празници

 

ще чакам

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...