12.12.2024 г., 11:02

Празникът ми замириса

481 1 12

Много здраво се сащисах

покрай тази Коледа!

Празникът… ми замириса

на любимите неща!

 

С аромати… най-любими

стихчета сега редим. 
Търсим най-добрите рими

и по нощите не спим.

 

С дъх на пръжки и канела

почва всеки наш куплет.

С миризми  -  на боб и зеле

е вмирисан всеки ред.

 

Всяка сутрин чинно пиша

за шишарки и елхи.

Всеки мой глагол въздиша

по суджуци и сарми!

 

На смола и на чемшири 

лъхат моите слова.

Всяка сричка ми е с мирис

на катми и капама!

 

На сладкиш  ухае  често

всеки двоен мой съюз.

Запетайките  -  на чесън,

а тиретата са с вкус

 

на  погача  със  късмети

и на баница със праз,

на… домашни байганети

до камината във нас.

 

Много здраво ме сащиса

тази наша Коледа.

Празникът… ми замириса

на препечени меса!

 

На буркани  със  туршия

и на младо Каберне

с вкусна… греяна ракия

и какво ли още не!

 

 

Юри Йовев 

декември 2024 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Yuri Yovev Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Миночка, Ели, Иржи!!! 😊🍀
    Забравил съм покрай всичките празнични миризми да спомена, че всички вкусотии си губят смисъла, ако не се споделят с либимите ни хора. 👍
  • Като прочетох стиха ти, Юри и....ми замириса на оня мой такъв, който ти бях посветила "На левента Юри". Като знаех че си Телец, които са чревоугодни, и тук появи познаваческите си качества на български манджи и чужди питиета...Богата софра си замислил...Дано и на веселба ти замирише!
  • Какви аромати, какви вкусотии! Да ти е сладко, Юри!😀
  • Много аромати, много апетитни неща, Юри! Хареса ми!
  • Во, Мария, Зори!!! След софрите по Коледа настроението ми се повдига и зимата вече не е толкова страшна! 😀

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...