О, как се смеят костенурките!
Докато свършат:
току-виж, минали векове.
През цялото време –
някой прави революции,
открива неоткрити неща,
народите сменят религии,
водят войни
в името на богове
и безбожници;
армии защитават интересите
на тези които плащат;
светът прекрачва ери през потопи
към епохи земетръсни...
А те, костенурките,
все пак се смеят –
хълцайки от възторг,
че са живи свидетели
на прехода към Истината:
без да се натрапват
с нагласени истории.
Не е ли време за пиедестал
на тези, които бавно се смеят?
Все още се смеят костенурките...
© Стойчо Станев Всички права запазени