5.05.2017 г., 9:58

Празникът на костенурките

966 6 24

О, как се смеят костенурките!

Докато свършат:

току-виж, минали векове.

През цялото време –

някой прави революции,

открива неоткрити неща,

народите сменят религии,

водят войни

в името на богове

и безбожници;

армии защитават интересите

на тези които плащат;

светът прекрачва ери през потопи

към епохи земетръсни...

А те, костенурките,

все пак се смеят –

хълцайки от възторг,

че са живи свидетели

на прехода към Истината:

без да се натрапват

с нагласени истории.

 

Не е ли време за пиедестал

на тези, които бавно се смеят?

 

Все още се смеят костенурките...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...