Празният стол

1.07.2018 г., 7:45 ч.

Поезия

434 1 2

Умореното утро пак ме събуди

с лъчите на майка, а външния шум

като глас на баща в ухото шептеше,

ала блян са били те във детския ум.

Отново денят ме побутва полека

и с ледна ръка мойто рамо държи.

"Бързо, живей! Няма време и нека

таз стрелка на живот покрай теб все кръжи".

Изпратени бяха пари за подръжка

двеста евро в пакетче, всичките в брой.

Колко тежко и колко бавно ги мъкнех-

цената на сълзи и изкупен покой...

Купих си хляб и вечеря си купих,

после почистих малко за вид.

Стрелката без свян нощта тя покани

и всички съседи вече гасят да спят.

Денят ми стопи се и бавно замина-

толкоз богат и толкова гол,

а майка с баща ми работят в чужбина

и отсреща ме гледат празната маса, празният стол....

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.