Writer96

Избрани произведения

  • Маската без лице

    Поезия » Философска   167  В театър от маски всички играем,
    аз моята роля усърдно играх,
    но как всяка маска с лицето се срасна,
    така неусетно, че чак не разбрах?!
    Кой ли съм днес – човек ли поет, ...
  • Сизиф и житното зърно

    Проза » Разкази   246  > Истина, истина ви казвам, ако житното зърно не падне в земята и не умре, то си остава самотно; но ако умре, дава много плод.
    > Йоан 12: 24
    Жалък съм, много съм жалък! Също съм смешен, но повече жалък. Пропаднал и жалък човек съм. Но не ми съчувствайте, даже ми харесва! Харесва ми да съм жалък. Има ...
  • Човекът без лице

    Проза   48  Една вечер Г-н Атанасов (за по-кратко А.), съвсем случайно и без умисъл си отскубна лицето, заедно с бялата маска, която бе негов постоянен реквизит при различните роли, които играеше в местния театър. Това се случи в края на ноември, когато дъждът ставаше особено студен и неприятен.
    След края на пр ...
  • Ева във влака

    Проза » Разкази   160  Всяка петък хващаше вечерния влак за Стара Загора. Той никак не обичаше да пътува през деня. Колегите от студентския му курс недоумяваха защо пътува с влака в 21 часа, когато може да се прибере далеч по-рано.
    Обичайно беше по това време влака да е почти празен. Седна на първото свободно място. Обикн ...
  • За опозорената любов и градския ад

    Поезия   117  Отекваха кухите стъпки в паважа,
    сред бледите сенки на градския дух
    в нощ неприветна през третата стража –
    тогаз скръбен вой дойде в моя слух.
    Из нежната гръд със кървава рана, ...

Още произведения »

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.