Празният стол
Умореното утро пак ме събуди
с лъчите на майка, а външния шум
като глас на баща в ухото шептеше,
ала блян са били те във детския ум.
Отново денят ме побутва полека
и с ледна ръка мойто рамо държи.
"Бързо, живей! Няма време и нека
таз стрелка на живот покрай теб все кръжи".
Изпратени бяха пари за подръжка
двеста евро в пакетче, всичките в брой.
Колко тежко и колко бавно ги мъкнех-
цената на сълзи и изкупен покой...
Купих си хляб и вечеря си купих,
после почистих малко за вид.
Стрелката без свян нощта тя покани
и всички съседи вече гасят да спят.
Денят ми стопи се и бавно замина-
толкоз богат и толкова гол,
а майка с баща ми работят в чужбина
и отсреща ме гледат празната маса, празният стол....
© Стоян Иванов All rights reserved.
