Празно стихотворение
Празник е, щом си до мен.
Делник е, щом си със друга.
Жребий, от теб подреден -
имам за него заслуга.
Празник е погледът син,
който до болка пронизва.
Делникът става на дим,
проснал изпраните ризи.
Прязник си... Пък току-виж
празнично станал си делник.
Хубави думи редиш,
както умееш - разделни.
Ех, как умееш с език
чужди глави да замайваш!
Делникът, спрял се до вик,
лази по мен като паяк.
Длани, побрали света
идват при мен всекидневно.
Всичко е в нас. Суета,
дебнеща нашия делник...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
