26.03.2007 г., 0:35 ч.

Празнота 

  Поезия
689 0 2

Загубих вярата в това, което виждам,
и стъпках с крак илюзиите земни,
душите празни ненавиждам,
защото от злоба станали са черни.

Заклещих си крака във ямата дълбока,
някой зад гърба ми тихо се изсмя...
обърнах се веднага в другата посока,
но лъжата сред клонингите си се запиля...

Очите ми привикнаха в тъмното да се взират,
там да търсят нещо мило, нещо чисто,
но само грозотия и лъжа намират,
само повърхност, а в душите - нищо!


© Сиси Валентинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много мрачни мисли, но и аз съм се чувствала така. Страхотен стих иначе, поздравления! Пиша оценка 6. За разведряване може да прочетеш моя стих " Най- светлата радост".
  • Браво от мен!Но в този живот има и нежност,красота и любов!
    Потърси ги и ще ги откриеш скъпа!
Предложения
: ??:??