26 mar 2007, 0:35

Празнота

  Poesía
970 0 2

Загубих вярата в това, което виждам,
и стъпках с крак илюзиите земни,
душите празни ненавиждам,
защото от злоба станали са черни.

Заклещих си крака във ямата дълбока,
някой зад гърба ми тихо се изсмя...
обърнах се веднага в другата посока,
но лъжата сред клонингите си се запиля...

Очите ми привикнаха в тъмното да се взират,
там да търсят нещо мило, нещо чисто,
но само грозотия и лъжа намират,
само повърхност, а в душите - нищо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мрачни мисли, но и аз съм се чувствала така. Страхотен стих иначе, поздравления! Пиша оценка 6. За разведряване може да прочетеш моя стих " Най- светлата радост".
  • Браво от мен!Но в този живот има и нежност,красота и любов!
    Потърси ги и ще ги откриеш скъпа!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...