26 mar 2007, 0:35

Празнота 

  Poesía
690 0 2

Загубих вярата в това, което виждам,
и стъпках с крак илюзиите земни,
душите празни ненавиждам,
защото от злоба станали са черни.

Заклещих си крака във ямата дълбока,
някой зад гърба ми тихо се изсмя...
обърнах се веднага в другата посока,
но лъжата сред клонингите си се запиля...

Очите ми привикнаха в тъмното да се взират,
там да търсят нещо мило, нещо чисто,
но само грозотия и лъжа намират,
само повърхност, а в душите - нищо!


© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много мрачни мисли, но и аз съм се чувствала така. Страхотен стих иначе, поздравления! Пиша оценка 6. За разведряване може да прочетеш моя стих " Най- светлата радост".
  • Браво от мен!Но в този живот има и нежност,красота и любов!
    Потърси ги и ще ги откриеш скъпа!
Propuestas
: ??:??