26 mar 2007, 0:35

Празнота

  Poesía
977 0 2

Загубих вярата в това, което виждам,
и стъпках с крак илюзиите земни,
душите празни ненавиждам,
защото от злоба станали са черни.

Заклещих си крака във ямата дълбока,
някой зад гърба ми тихо се изсмя...
обърнах се веднага в другата посока,
но лъжата сред клонингите си се запиля...

Очите ми привикнаха в тъмното да се взират,
там да търсят нещо мило, нещо чисто,
но само грозотия и лъжа намират,
само повърхност, а в душите - нищо!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиси Валентинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много мрачни мисли, но и аз съм се чувствала така. Страхотен стих иначе, поздравления! Пиша оценка 6. За разведряване може да прочетеш моя стих " Най- светлата радост".
  • Браво от мен!Но в този живот има и нежност,красота и любов!
    Потърси ги и ще ги откриеш скъпа!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....