ПРАЗНОТА
В студената постеля лягам чужда,
изтръпнала от няма празнота...
И ледените ласки не събуждат
ни порив, нито стон на любовта...
Сатенът ме прорязва със самотност,
по кожата рисува... без следа...
Дълбае със съмнителна греховност
финален удар... оглушаваща тъма!!
Пресекващ дъх на нотка безутешна,
в нюанс потъва пареща сълза...
Посява във зародиш, безогледна,
неистово пълзяща... тъмнина...
В пресъхнал кладенец... осъмвам,
посрещам утрото, пропита от тъга,
във семе немощно без глас покълвам,
обрулена от ветровете... тишина...
.................
В безплодната пустиня се изгубих,
уморена... прежадняла за маннА...
надежди слепи в пясъци зарових
и плюх безсилна, полудяла от вина...
... Нощ след нощ се лутам във пороя,
от парещите мигове, стаени в мен...
проклинам болката, родила безпокоя,
от спомени измамни замъглен...
Прегръщам пак завивките лъжовни
в постелята... и давя се в сълзи...
Дано измият грешките съдбовни...
и нова обич да ме утеши !!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
