9 июл. 2007 г., 15:16
В студената постеля лягам чужда,
изтръпнала от няма празнота...
И ледените ласки не събуждат
ни порив, нито стон на любовта...
Сатенът ме прорязва със самотност,
по кожата рисува... без следа...
Дълбае със съмнителна греховност
финален удар... оглушаваща тъма!!
Пресекващ дъх на нотка безутешна,
в нюанс потъва пареща сълза...
Посява във зародиш, безогледна,
неистово пълзяща... тъмнина... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация