Празнота
обхвана ме тогава,
беше тук, реален, а пак като преди
отдалечи се и избяга.
Една мечта за красота
вдъхна ми тогава,
дари ми страшно много,
а след това ... избяга.
Една мечта за красота
преследва ме и до сега,
видях я в твоите очи,
но пак като преди - избяга.
Една мечта за красота
виждам и сега във теб,
разбуди толкова мечти, реални бяха!
За миг! За кратък миг...!
Мечтата ми за красота
мислех със теб ще се осъществи,
вярвах, надявах се, но уви,
реалността пак се възцари.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Петрова Всички права запазени