Празнота
Празна съм.
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна
протяга зловещи клещú.
А - ха да ме хване....
Злобно се киска
озъбен зимният студ.
В жестоки капани
без жал ме притиска
копнежът по теб. Като луд.
Полека, полека
без дъх ме оставя
без смисъл, без сън, без мечти...
Наивна пътека
сърцето ми става.
За всичко ти вярва... почти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
