Празна съм.
Счупена стомна.
Вятър в отломките ми пищи.
Безобразно.
Самотност огромна
протяга зловещи клещú.
А - ха да ме хване....
Злобно се киска
озъбен зимният студ.
В жестоки капани
без жал ме притиска
копнежът по теб. Като луд.
Полека, полека
без дъх ме оставя
без смисъл, без сън, без мечти...
Наивна пътека
сърцето ми става.
За всичко ти вярва... почти.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
