15.05.2020 г., 12:57

Празнота

824 0 0

Красивата приказка свърши...

Бие сърцето тъжно и празно.

Ръцете са клони прекършени,

очите са огън угаснал.

 

Домът ме посреща притихнал,

закътал щастливите мигове,

в рисунки със слънце усмихнато

и в книжката с весели стихове...

 

Тишината крещи с гласовете любими.

Парфюмът познат, кафето разлято,

снимки запазили спомени свидни,

и тъжното: "До следващото лято!"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...