rumpata302

6 резултата

празнотата

Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Поезия
662 1

Където започва нещо, там и свършва

Нашто представление ще започне сега,
а завесите откак ги помня ридаят.
Очите ни отправени са в крехката тъма,
където малките човечета играят.
Виж каква мрачна сцена, ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Поезия
575

На ръба на съзнанието

Той седи на баира от доста време, спластената му коса стига почти до раменете. Отправил е поглед пред себе си в далечината и в нищото, където е притихнал градът-мравуняк.
„Казвам се Софроний. Аз бях избран от една чуждоземна цивилизация, пристигнала тайно от Плеядите, да бъда един от малцината даров ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Проза » Разкази
984

След дебрите на изкуството

Напоследък Григор прекарваше по цели дни в тихото си ателие на тавана. Работеше дълго, а атмосферата го успокояваше. На тезгяха край вратата имаше цяла армия от бурканчета и шишенца с бои. Срещу тях беше слънчевата стена с прозорците. А някъде наоколо мъжът поставяше статива си и рисуваше, вглъбен т ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Проза » Разкази
731

Сидхасана

Снощи сънувах, че съм мамут –
последният оцелял,
а хората ме търсеха да ми стиснат ръката.
Скрих се в една самотна къщичка
някъде из прерията на Драгодан. ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Поезия » Бели стихове
752

Чужд град

Краят на малката тиха уличка с поникналите по тротоара й таратайки, е ей там. В сърцевината на големия булевард, от който идва все по-силен шум и глъчка. Когато влизам в него, спирам за миг да погледна към единия и към другия му край. После поемам сред кипящия поток от стотици човешки фигури.
В друг ...
rumpata302 (rumpata302)
rumpata302
Проза » Разкази
777