Празното
458
0
0
На "празното отвътре" имам зъб...
Вървях по път, пътечка, през шубраци,
но стигах все до онзи ръб,
от който или скачаш, или враг си...
И напоена със сълзи земя
под твоите крака те хлъзва...
Изплъзнат малък, светъл свят,
спечелен бой до кръв... Замръзваш!
И още хиляди неща...
И пак на ръб... Каква победа...
Приемаш себе си за прав
или към миналото гледаш.
И непосилното се стапя пред очите,
открадваш въздух, мислиш ясно...
И малка стъпка за човека,
а празното... остава празно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Ботев Всички права запазени
