автор-Nicky (Николай Николов)
22 46
14.03.2023 г., 23:48 ч.

"Празното място" - dark poetry 

  Поезия » Любовна, Философска, Оди и поеми
1115 3 5

#poesiaoscura

 

На тежката маса подреждам най-свежите рози,

прибутвам огромния стол педантично до нея.

В кристалните чаши наливам червена възможност

обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея.

 

Поглеждам в едно огледало добре ли изглеждам.

Е, може би малко съм нервен, но то е нормално.

Навън е студено, нощта пак преследва надежди.

А щом ги скове, те пищят с гласовете си жално.

 

В камината сложих дърво, да не ти е студено.

Искам ти да се чувстваш добре и уютно до мене.

Вероятно ще бъдеш от дългия път уморена.

Ах, дано си облякла прекрасната рокля зелена.

 

Има стражи отвън, няма никой при нас да допуснат.

Ще сервирам фазан - изпечен до златно и вкусен.

По някое време, сънят щом целуне очите ти,

до мен ще заспиш, а аз ще рисувам мечтите ти.

 

Изправен стоя, без тебе не бива да сядам.

Часовникът с глас на камбана брои часовете.

Още те чакам, но гладен съм вече и жаден.

Ела, че за тебе съм тук и прозорецът свети.

 

Май дочувам карета да спира пред моите порти.

Аз не бива навън да излизам, лакей ще те срещне.

Но някой навън закрещя: - La Signora e morta!

Изтрещели сектанти били са на хайка за вещици.

 

Взривих се във гняв, разлетя се душата ми в прилепи.

Те закриха луната и всяка звездица в небето.

Та сред мрака и вие дори да не може да видите

как превръща се в демони празното място в сърцето. 

 

Nicky

© Николай Николов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??