"Празното място" - dark poetry
#poesiaoscura
На тежката маса подреждам най-свежите рози,
прибутвам огромния стол педантично до нея.
В кристалните чаши наливам червена възможност
обич да трепне в сърце и да искаш пак да налея.
Поглеждам в едно огледало добре ли изглеждам.
Е, може би малко съм нервен, но то е нормално.
Навън е студено, нощта пак преследва надежди.
А щом ги скове, те пищят с гласовете си жално.
В камината сложих дърво, да не ти е студено.
Искам ти да се чувстваш добре и уютно до мене.
Вероятно ще бъдеш от дългия път уморена.
Ах, дано си облякла прекрасната рокля зелена.
Има стражи отвън, няма никой при нас да допуснат.
Ще сервирам фазан - изпечен до златно и вкусен.
По някое време, сънят щом целуне очите ти,
до мен ще заспиш, а аз ще рисувам мечтите ти.
Изправен стоя, без тебе не бива да сядам.
Часовникът с глас на камбана брои часовете.
Още те чакам, но гладен съм вече и жаден.
Ела, че за тебе съм тук и прозорецът свети.
Май дочувам карета да спира пред моите порти.
Аз не бива навън да излизам, лакей ще те срещне.
Но някой навън закрещя: - La Signora e morta!
Изтрещели сектанти били са на хайка за вещици.
Взривих се във гняв, разлетя се душата ми в прилепи.
Те закриха луната и всяка звездица в небето.
Та сред мрака и вие дори да не може да видите
как превръща се в демони празното място в сърцето.
Nicky
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Николов Всички права запазени
Благодаря за коментара.
