Празното пълнолуние
599
0
0
Вечерта съмва в началото на нощта
и краде от собствената си тъмнина,
от тъга и болка тишината пропищя –
изпълнено е пълнолунието с празнина.
От безводното речно корито плавно
струят спомени от нощи изминали,
бягат към далечната сутрин, но бавно –
в насълзени очи мечтите са загинали.
На небето пълнолунието празно свети,
звездните мигове бяха безуспешни,
нощта наплаща безплатните съвети –
тъжните моменти изглеждат смешни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
