Вечерта съмва в началото на нощта

и краде от собствената си тъмнина,

от тъга и болка тишината пропищя –

изпълнено е пълнолунието с празнина.

От безводното речно корито плавно

струят спомени от нощи изминали,

бягат към далечната сутрин, но бавно –

в насълзени очи мечтите са загинали.

На небето пълнолунието празно свети,

звездните мигове бяха безуспешни,

нощта наплаща безплатните съвети –

тъжните моменти изглеждат смешни.