13.07.2021 г., 18:59

Прецакване

419 0 4

Инертно сме подкарали този живот

в чужди обувки, потънали в грижи

гоним цели и планове, лесен комфорт

с явно прецакване от политици и ближни

 

Сладоледа си ближем с материален захлас

докато младост под езиците пърха,

а после се мръщим влезем ли в час

от лимона със сол, който съдбата забърква

 

На всичко отгоре и времето полудя,

а тук сме в средата на някакво нищо

Чакаме нетърпеливо, да грейне дъга

без пояс се давим, а брегът не е близко

 

Животът ни гледа от упор сега

и само да мръднем, изстрелва куршуми

Дъга ли, там някъде, някой съвсем полудя

отсреща задава се строен екип от акули.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Човекът, като същност на тази планета, е с мисия, отредена му от памтивека. Да се учи и страда, като успоредно с това един на друг си помага. Благодаря!
  • Интересно!
  • Ох обувки, или стискат ни или хлопаме с тях. Дъгата- не е на нашия бряг, тичаме да хванем края ѝ, а насреща акули!
    Ни напред, ни назад! Поздравления
  • Да, животът е порода куче,
    превързан силно към човека,
    по гърба с тояга той го чука,
    от как го има,от памти века!

    Много, много ми хареса!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...