Прецакване
Инертно сме подкарали този живот
в чужди обувки, потънали в грижи
гоним цели и планове, лесен комфорт
с явно прецакване от политици и ближни
Сладоледа си ближем с материален захлас
докато младост под езиците пърха,
а после се мръщим влезем ли в час
от лимона със сол, който съдбата забърква
На всичко отгоре и времето полудя,
а тук сме в средата на някакво нищо
Чакаме нетърпеливо, да грейне дъга
без пояс се давим, а брегът не е близко
Животът ни гледа от упор сега
и само да мръднем, изстрелва куршуми
Дъга ли, там някъде, някой съвсем полудя
отсреща задава се строен екип от акули.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Човекът, като същност на тази планета, е с мисия, отредена му от памтивека. Да се учи и страда, като успоредно с това един на друг си помага. Благодаря!
-
Интересно!
-
Ох обувки, или стискат ни или хлопаме с тях. Дъгата- не е на нашия бряг, тичаме да хванем края ѝ, а насреща акули!
Ни напред, ни назад! Поздравления -
Да, животът е порода куче,
превързан силно към човека,
по гърба с тояга той го чука,
от как го има,от памти века!
Много, много ми хареса!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
