Jul 13, 2021, 6:59 PM

Прецакване

  Poetry
418 0 4

Инертно сме подкарали този живот

в чужди обувки, потънали в грижи

гоним цели и планове, лесен комфорт

с явно прецакване от политици и ближни

 

Сладоледа си ближем с материален захлас

докато младост под езиците пърха,

а после се мръщим влезем ли в час

от лимона със сол, който съдбата забърква

 

На всичко отгоре и времето полудя,

а тук сме в средата на някакво нищо

Чакаме нетърпеливо, да грейне дъга

без пояс се давим, а брегът не е близко

 

Животът ни гледа от упор сега

и само да мръднем, изстрелва куршуми

Дъга ли, там някъде, някой съвсем полудя

отсреща задава се строен екип от акули.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Човекът, като същност на тази планета, е с мисия, отредена му от памтивека. Да се учи и страда, като успоредно с това един на друг си помага. Благодаря!
  • Интересно!
  • Ох обувки, или стискат ни или хлопаме с тях. Дъгата- не е на нашия бряг, тичаме да хванем края ѝ, а насреща акули!
    Ни напред, ни назад! Поздравления
  • Да, животът е порода куче,
    превързан силно към човека,
    по гърба с тояга той го чука,
    от как го има,от памти века!

    Много, много ми хареса!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...