2.07.2010 г., 21:53

Пречи ли?

721 0 0

Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.

Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.

Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?

За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който

търси пътя си напред, нагоре и час след час неуморничко се бори.

Бори се и едва прогледнал осъзнава, че се клони накъдето други заповядат.

От самата същност си естествено износен, за което мразен и досаждащ – косъм.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юли Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...