Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.

Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.

Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?

За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който

търси пътя си напред, нагоре и час след час неуморничко се бори.

Бори се и едва прогледнал осъзнава, че се клони накъдето други заповядат.

От самата същност си естествено износен, за което мразен и досаждащ – косъм.