Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.
Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.
Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?
За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който
търси пътя си напред, нагоре и час след час неуморничко се бори.
Бори се и едва прогледнал осъзнава, че се клони накъдето други заповядат.
От самата същност си естествено износен, за което мразен и досаждащ – косъм.