2 июл. 2010 г., 21:53

Пречи ли?

726 0 0

Когато пътя ти отворят, от дупката пълзиш нагоре. Тръгваш.

Растеш и като всички чудиш се, не знаеш колко дълго ще те траят.

Черен ли си, бял? От слънцето огрян или срамно в сянката заврян?

За малкото ще си благословия, за другите проклетникът неземен, който

търси пътя си напред, нагоре и час след час неуморничко се бори.

Бори се и едва прогледнал осъзнава, че се клони накъдето други заповядат.

От самата същност си естествено износен, за което мразен и досаждащ – косъм.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Юли Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...