Ако си тръгнеш някой ден,
ако го сториш, ще боли.
Очите ти ще търсят мен
и в ангели, и в демони.
Когато тръгнеш някой ден,
погубващ огън запали,
изпей за мен горещ рефрен
и в него ме изпепели.
Щом тръгнал си, ме забрави,
в съня ти да не се завръщам.
Прощален дъжд да завали,
сълзи в роса да преобръща.
По пътя си не се обръщай,
душата ти ще взема инак.
Във вещица не ме превръщай,
след теб да бродя като призрак.
Щом свещ запалил си за помен,
уверено напред върви
и дим, и прах е всеки спомен…
Пречистващ дъжд вали, вали…
© Златка Чардакова Всички права запазени