Пречистващо неверие
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти.
Угася ги мимолетната слава.
Не вярвам, че свободата е - просто да полетиш
и да забравиш, че ближните зад тебе остават.
Не вярвам, че е пътят този, който блести
с големи табели и богато изпъстрени знаци.
Пътека е изходът от изплетените с поквара гори,
а някъде там е оазисът за... душата ми.
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така -
със няколко думи, издялани в сивия камък накрая.
Бог е протегнал ръката си и за мен го боли.
На дланта Му е портата, през която се вижда... безкрая...
(пожелах си да скрия мечтите си в погледа Му)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Колев Всички права запазени
