Пречистващо неверие
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така.
Не вярвам в предлаганата ми лесна награда.
Животът ми, уж протегнал щедра ръка,
безскрупулно граби, а лъже, че дава.
Не вярвам, че мракът може да угася мечти.
Угася ги мимолетната слава.
Не вярвам, че свободата е - просто да полетиш
и да забравиш, че ближните зад тебе остават.
Не вярвам, че е пътят този, който блести
с големи табели и богато изпъстрени знаци.
Пътека е изходът от изплетените с поквара гори,
а някъде там е оазисът за... душата ми.
Не вярвам, че всичко ще свърши просто така -
със няколко думи, издялани в сивия камък накрая.
Бог е протегнал ръката си и за мен го боли.
На дланта Му е портата, през която се вижда... безкрая...
(пожелах си да скрия мечтите си в погледа Му)
© Георги Колев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
... тежеше му не-то на верието - съблече го, покачи се на най-острия връх... и полетя...
-
"Пътека е изходът от изплетените с поквара гори,
а някъде там е оазисът за... душата ми."
Здравей!
-
Честно ти казвам, приятелю, очарова ме с това стихотворение!
С радост ти стискам ръката и те поздравлявам! -
Много е хубаво!В третия куплет излизате от ритъма и малко проблеми с пунктуацията.
-
!!!!
-
Вярвай в обратното!Дори любовта да е загинала,вярата и надеждата трябва да живеят в сърцата ни,за да имаме сили да се справим с болката!
Поздравления!Страхотен стих! -
Много дълбоки и силни стихове.
Поздравления! -
Браво Георги!Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрави, Жоро!