6.10.2011 г., 14:14

Пречупени криле

1K 0 1

Изпълни се светът с мръсна перушина,

по цялата земя търкалят се изскубнати пера,

прекършени криле, милиони са сега,

лишени са от свободата да летят.

 

Като нещастни птици с пречупени криле,

отчаяно се взираме в небосклона син,

дано да дойде скоро миг така желан,

в който пак в небесата ние да полетим.

 

Пленени от тъга и мрак сега са нашите души,

забравиха що радост и мечта е,

с прекършени криле по земния си път се влачим днес,

забравили, че нявга можехме да полетим.

 

Изстрадали сега са нашите сърца

от тягостните мисли и трудности безкрай.

Къде отиде светлината в нашия живот,

защо мъглата лепкава покрила е света?

 

Изчезва всеки ден човешкото в нас,

на власт страхът е вече по света,

дали ще оцелеем в бъдещите дни,

дали душите наши светлината ще огрее пак?

 

Борба за хляб, живот, изпълнен с тревоги,

това ли си докарахме от много ум?

Това ли бъдещето ни ще бъде,

изпълнено с мрачни дни и смърт духовна?

 

Дали пък лъч надежда пак ще видим ние,

и ще си спомним, че сме имали мечти,

или в блатото на бездуховността

ще продължаваме да газим,

обезкрилени, обезверени и сами?

 

Дали ще спомним си, че в този свят, освен парите,

храна и за душата трябва да творим,

за да запазим  човешкото достойнство

и този свят от пошлост да спасим?

 

Премазани, пречупени, прегазени от ежедневието трудно,

изгубили сме всякакво достойнство днес,

инстинктите сега на власт са в нас,

в борба да оцелеем в утрешния ден.

 

Единствено надеждата, че силата духовна

все нявга ще пробие мрака, крепи ни в този час,

че пак ще дойде ден, в който ще прозрем,

че преходно е материалното в този свят,

че гладни са душите наши за обич, доброта

и искрена човешка топлота.

 

Когато чисти са душите,

от светлина ще са облени нашите дни,

ще заздравеят на мечтите ни крилете

и волно пак ще полетим.

 

Дано събудим се

и крачка вън от мрака да направим,

дано най-после осъзнаем,

човечността е тази, що може да спаси света,

и само с доброта творят се чудесата,

с които да разтворим нашите криле

и полет в небесата на душите да дарим…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Едни и същи въпроси си задаваме...
    ВЪПРОСИ

    Във този ден, мрачен, зъл и суров,
    от себе си отговор търся:
    Защо позволявам на живота жесток,
    душата ми с ярост да ръфа?

    Защо зад "съдбата" и "кризата" скрита,
    аз не искам да меря с аршина,
    щастието, малко - на глътки прикрити
    и злото, летяща лавина?

    Във този ден, мрачен, зъл и суров,
    във мене надига се вопъл:
    Защо ли, о Боже, зло и добро,
    във схватка жестока се борят!.....

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...