6.09.2009 г., 10:22

Пред бюста на Бетовен в парка

998 0 15

Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в пъстрото се ровят,
със светлината разговарят.

А в парка - ярки цветове.
А в парка - глухият Бетовен,
като да се е понавел,
и слуша своите симфонии.

И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
И за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.

Знам, ти не вярваш на това.
Но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава,
а храстът тихичко го милва.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ne e sladko,no e vkusno!pove4e ot vsi4ki sladkishi,koito tolkova mnogo obi4am!vrushtash me pri sebe si,a se biah zagubila!blagodaria!
  • Прелест, наистина!
  • И музика, и поезия, и картина в едно. Радвам се, че прочетох, Райсън. А пропо, Бетовен е любимият ми композитор, когато преди години свирех на пиано, сълзите се стичаха от очите ми всеки път, когато свирех Лунната соната. Поздрав!
  • Разкош!
  • О само ако можеше да го видят всички Райсън...само ако можеше.
    Колко различно щеше да бъде...Щяха и да го чуят...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...