Това наистина е пролет!
По слънцето, по календара.
Очите в пъстрото се ровят,
със светлината разговарят.
А в парка - ярки цветове.
А в парка - глухият Бетовен,
като да се е понавел,
и слуша своите симфонии.
И аз ги чувам: забуча
в стеблата музика могъща.
И за нечуващите я
тя на цветчета се превръща.
Знам, ти не вярваш на това.
Но виж, от музиката килнат,
Бетовен е навел глава,
а храстът тихичко го милва.
© Райчо Русев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
