Пред гроба на Силвия Павич
/сръбска поетеса, загинала
на 19 години/
Септември е!
Над Горна Милановац
ръми... ръми... ръми...
От клоните на дърветата
сълзи се стичат –
листенцата им, като мигли, пърхат…
Момиче, облечено във черен мрамор,
с развяти руси облаци
и със усмивка на дете
ме гледа нежно.
/Дали поне веднъж е
галено от момче?/
Лицето й докосват птици
и хранят се от лозницата
във нозете й!
Животе,
не бе ли тя една злокобна пешка
в неясната за нея игра?
До мене майката на братски език ридае:
„ Две поетеси на гости от България
ти дойдоха, дъще!”
Силвия, как искам да изкрещя от болка,
но нямам сили, а само те целунах!
Около мене затанцува песента ти.
Над Горна Милановац вали…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Латинка-Златна Всички права запазени
