Feb 3, 2010, 12:52 PM

Пред гроба на Силвия Павич

  Poetry
692 0 5

/сръбска поетеса, загинала
на 19 години
/

Септември е!
Над Горна Милановац
ръми... ръми... ръми...
От клоните на дърветата
сълзи се стичат –
листенцата им, като мигли, пърхат…
Момиче, облечено във черен мрамор,
с развяти руси облаци
и със усмивка на дете
ме гледа нежно.
/Дали поне веднъж е
галено от момче?/
Лицето й докосват птици
и хранят се от лозницата
във нозете й!
Животе,
не бе ли тя една злокобна пешка
в неясната за нея игра?
До мене майката на братски език ридае:
„ Две поетеси на гости от България
ти дойдоха, дъще!”

Силвия, как искам да изкрещя от болка,
но нямам сили, а само те целунах!
Около мене затанцува песента ти.

Над Горна Милановац вали…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Латинка-Златна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...