Пред камината...
Пред камината...
Виж, огънят гори, догаря
в камината пращят искрѝ,
зад тебе мракът се сгъстява,
а тишината ти крещи...
Бутилката е полупразна
изпита яростно на екс,
но самотата е заразна
и тебе тя те „хвана” днес...
А виното не се услажда,
когато си го пиеш сам
и от изгарящата жажда
преглъщаш глътките едвам.
О, то дори и ти присяда,
не го ли с някого делиш
(дори медът горчи тогава!)
от мисли и ще откачиш...
... А огънят гори, догаря,
но не излъчва топлина,
внезапно телефона грабваш
да търсиш връзка със Света,
и гледаш нямата слушалка
сега с разплакани очи,
а в същност искаш толкоз малко:
човешки глас да прозвучи!...
Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
