Пред лика на твойта хубост
А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото,
когато си говорех с тишината,
когато имах пулс, ала не вдишвах
и си отглеждах самота...
Тогава, пред лика на твойта хубост
във мене избуя стебло̀ от нежност.
Не бих повярвал в тази лудост,
дошла отпосле неизбежно!
Но кой на мъка се обрича,
събрал в човешката си плът -
душа, бленувала обичане,
което доживява свойта смърт...
Стихопат.
Данаил Антонов
07.01.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
