diesto (Данаил Антонов) diesto (Данаил Антонов)
127 1K
Jan 7, 2023, 8:32 PM

Пред лика на твойта хубост

984 2 3

А щеше да останеш неизвестна
за моя изкривен и лош характер,
със който причинявам куп нечестности
и съм на себе си, предател.
Ти се роди в живота ми от нищото, 
когато си говорех с тишината, 
когато имах пулс, ала не вдишвах 
и си отглеждах самота... 
Тогава, пред лика на твойта хубост 
във мене избуя стебло̀ от нежност. 
Не бих повярвал в тази лудост, 
дошла отпосле неизбежно! 
Но кой на мъка се обрича, 
събрал в човешката си плът - 
душа, бленувала обичане, 
което доживява свойта смърт... 

 

Стихопат. 
Данаил Антонов
07.01.2023
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0