Пред мен си бездиханна, босонога
Нравствени измерения
на еротичното
Пред мен си бездиханна, босонога –
с мисъл в мига ни спряла,
в който с дързостта ще мога
да разкъсам тишината бяла,
когато ме повеждаш в път
на нравите, изследващ дълбините,
защото вика ни светът,
с везни претеглящ добрините.
Преливаме в мълчание деликатно,
но кой ли може да ни спре,
защото пожелахме всичко многократно,
а само влюбено сърце ще разбере,
кои са верните посоки,
проправящи на хоризонта ведрината,
в която чувствата високи
достигат полъха на добрината,
а с него спираме се там,
където тънем в тъждество,
превърнато от нас в храм,
на безметежно тържество.
Желанията угасват в нова жажда
на вплетени чрез нежността тела,
която себе си поражда
в милувка толкова добра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
