28.12.2007 г., 22:07

Пред олтара на чувствата

Поезия » Философска

980 0 16

Ако очите ми станат
                                      игумени
в манастира на
                         мислите,
а сърцето ми бъде
                                камбана
в светлия храм,
то тогава
аз ще съм мъртвият,
а ти
саркофагът, в който ще легна...
Пръстта ще е вятър,
притискащ здраво капака
на раздялата...
Некролог ще напишат
сълзите
в необятната шир на тревогата
и ще молят за прошка...
Но кого?...
Аз ще съм мъртъв,
а ти -
похлупакът на времето,
в
което творих...
Замълчи!
Ще те чувствам дори във пръстта...
Ако има закон,
той е
вятърът,
пиещ уморените мисли и вярата...
Самотата ще бъде кръвта
за
промивка
на грешките...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Много силен стих!

2008-01-08T14:56:26+02:00
NINYA (Марияна Георгиева)

Много емоция е побрала дущата ти,Вальо!Много силни и много незабравими думи!Не мога да опиша ефекта на стиха ти!Благодаря за вълшебството!!!!

2008-01-07T19:17:17+02:00
valshebnica (Боряна Събева)

Поклон пред олтара на чувствата ти, Вальо, и пред огромният ти талант! Поздравления!!!

2007-12-31T15:28:45+02:00
Индиана (Криси)

Поклон!!!

2007-12-29T11:46:22+02:00
Nella_gold (Нели )

Поздравления, Вальо!

2007-12-29T06:47:04+02:00