Dec 28, 2007, 10:07 PM

Пред олтара на чувствата

979 0 16
Ако очите ми станат
                                      игумени
в манастира на
                         мислите,
а сърцето ми бъде
                                камбана
в светлия храм,
то тогава
аз ще съм мъртвият,
а ти
саркофагът, в който ще легна...
Пръстта ще е вятър,
притискащ здраво капака
на раздялата...
Некролог ще напишат
сълзите
в необятната шир на тревогата
и ще молят за прошка...
Но кого?...
Аз ще съм мъртъв,
а ти -
похлупакът на времето,
в
което творих...
Замълчи!
Ще те чувствам дори във пръстта...
Ако има закон,
той е
вятърът,
пиещ уморените мисли и вярата...
Самотата ще бъде кръвта
за
промивка
на грешките...




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...