Пред олтара на свободата
I.
Дунав - мътна река!
А зад нея земя -
поругана, пребита, поробена.
Почерняла от скръб,
пожълтяла от зной,
посивяла от бедност и горест.
По високия бряг заптиета вървят -
гледат вълчи и озверели.
Ятагани блестят и бесилки висят -
- Тука вечно ще бесим и колим!
Но не виждат ли те,
не усещат ли те -
възмутена трепери земята!
И Русия изправя могъща снага -
да помогне на своите братя!
Във румънската степ
се събират войски -
и казашките предни отряди
гледат гневно на юг -
враговете са там.
Дунав, не смей да ги пазиш!
Твърде дълго до днес
те народа злочест
безчестиха и биха, и клаха!
Нямат място на тази свещена земя!
Ще се махат или - при аллаха!
II.
Драгомиров - любим на света командир!
Патриот, хуманист и писател!
Колко мъдро реши - край Свищов се яви -
там, където врагът не е чакал.
Да преминеш внезапно такава река!
Този подвиг с какво да сравниме?
Тъй Суворов успя през лавини от сняг
да премине през Алпите зиме!
В непрекъснат поток по понтонния мост,
над вълните войските се точат.
А пък първият бой - колко славен бе той!
Свободата от него започна!
III.
Скача от коня си Скобелев!
От ярост - гризе земята!
Още два щика му трябваха,
за да спечели войната!
- Завист!
Или тъпота
проявиха във щаба!
Не проумяха това,
дето за всеки бе ясно!
Как
в суворовски щурм
към редута пробихме!
Как
на щик и на нож
в люти схватки се бихме!
Как
безстрашно през страшното
във атака вървяхме!
Как
ще кажа на мъртвите,
че не успяхме!
Скача от коня си Скобелев -
от ярост гризе земята!
- Още два щика ни трябваха,
за да спечелим войната!
IV.
След третия отчаян щурм,
когато крепостта не пада,
логично е да се реши
да се премине към обсада.
И Тотлебен ще се яви.
Позициите ще огледа.
За всичко ще разпореди,
уверен в крайната победа.
Ще хване всеки път и мост.
Въпросът - Плевен да се вземе,
ще се превърне във въпрос
на упоритост и на време.
V.
А междувременно тиранът,
прострял злокобни пипала,
от хищния си организъм
изсмуква сили за война.
И нови азиатски орди
към обсадените вървят,
решени руските отряди
да пръснат и да разгромят.
Минават китните полета
и подбалканските селца
и плъзват - пълчища зелени -
да минат стара планина.
Настава оня миг - епичен,
критичен, страшен, героичен -
кой над кого ще вземе власт,
да се реши - настава час!
VI.
Балканът векове е бдял!
Балканът всичко е видял!
Балканът много е обичал -
не може да е безразличен!
В която и да е война,
той винаги е бил страна!
Пред силния не ще се свие!
За храбрите - до смърт се бие!
И през деня, и през нощта,
за да се върне враг безброен,
достатъчни са две неща -
Балкан и няколко героя!
VII.
От проходите на Балкана
се спускат руските колони,
а победен и озверен,
отстъпва Сюлейман подгонен.
По пътищата, от умора,
остават впрягове и хора.
Разбрал, че губи, най-подир
султанът иска, проси мир.
И от пламтящата жарава,
възкръсна нашата държава!
VIII.
Звездите на разсъмване бледнеят.
И гасне приказният небосвод.
Но няма да угасне тази жажда
у хората - за по-добър живот!
И всяко робство трябва да загине!
С величествени, бели обелиски,
с признание, с любов - благодарим.
Но е възможно своя дълг единствено
на угнетените да заплатим!
Докато всяко робство не загине!
Признателност - това е пред олтара
на свободата да застанеш цял -
тъй както Ботев, както Че Гевара,
тъй както Левски бе се завещал!
1977.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
