4.11.2021 г., 6:42

Пред паметника на Мамарчев

542 0 0

 

Бойко се спря вечерта на площада.
Паметник гледа, направили там.
-Аз съм Мамарчев - шепти капитана -
Знаеш ме сигурно, г-н Генерал? 

 

С турците бих се за ползу народа.
Как е България днес, ми кажи?
- Бил си се някога в своя изгода.
Мирно Мамарчев! Генерал не лъжи! 

 

Гледам венци, ала гербери нямаш.
Жив ако беше, те чака кауш.
Моето спиране не заслужаваш.
Избори идват, а ти си ми чужд. 

 

-Аз за народа живота си дадох,
нямате право, г-н Генерал...
Нито ги лъгах, нито ги крадох...
Нито със джипка, живот съм живял... 

 

- Ти, капитане, нямаш ли спирка?
Нагъл си с мен, а си с малък пагон.
Сигурно някоя тъпа мисирка
дебне от храстите? Но аз съм бетон! 

 

Утре ще пише за мен компромати,
но изберат ли ме, ще те строша.
Уж си от камък, но вече се клатиш.
Аз съм единствен и аз ще реша! 

 

- Няма причина от теб да треперя.
С тоя език, ти сам си си враг.
Моята храброст не ща да я меря.
Тя е и пример, и смисъл, и знак... 

 

Бойко разпери ръцете... и литна,
а капитанският пример стои.
С всяка лъжа във живота се свиква,
но никой за нея монумент не строи. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...