Пред пещерата
Какво е казал змеят людоед?
,,Послушат ли ме, всичко е наред.
Вода ще пускам, само по лъжица,
но искам всеки ден една девица!"
Монолог на Девицата
Ох, страшно е да бъда тук сама!
Невинна, млада съм, почти мома.
Почти, защото лъгаха ме всички,
че пръстен ще ми сложат. Гадни чички!
Бижута дават ми на килограм,
но после си ги вземат – нямат срам.
Един ме вози в лъскаво Бугати...
а втори глези ме пък с Мазерати...
Накрая ме изритват, тъй – без кеш.
Прибирам се понякога и пеш.
Добре, че инвестират ми в балкона,
оставам си поне със силикона.
Това, че съм блондинка, не е грях,
но картите си лошо изиграх.
Пък не съм проста, средното съм взела.
Куелювото Паулу съм изчела.
Какво като е змей? И той е мъж.
Я, како, не реви, а здраво дръж!
И този да изпусна, ще е жалко.
Гримът ми е размазан, само малко.
А нямам огледало, гребен, лак...
но трябва да се справя, няма как!
Нали съм си красива, а и дашна...
Бе, все ще мога някак да го шашна.
Монолог на Змея
Гладът свиреп в стомаха ми пълзи.
Похапнах само малко – три кози.
Но скоро ще съм си до пещерата.
Дано са ми доставили момата.
Я, виждам нещо с рошава коса,
как с пръста си човърка из носа.
Уж договорът беше за девици,
а пращат разни магистрални жрици.
Гримът разплескан – някъде към тон,
а с джуките целунала котлон.
С импланти и напомпани гърдите.
Отново мъките с киселините...
Халки в носа, по веждите блестят
и чувствам, ще се пукна аз от яд,
че тази подкована секси бомба
ще ми изкърти новичката пломба.
Ех, някога... щастливи времена!
Какви девойки! Хапнах не една.
А тази тук, че дърта е – не стига,
от тунинга и чак ми се повдига.
Цигарата опъва здраво, брей!
Издухва дим направо като змей.
Тъй страшно ме погледна тя през рамо,
направо се подмокрих. Помощ, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Vasil Ivanov Всички права запазени
