Пред пещерата
Какво е казал змеят людоед?
,,Послушат ли ме, всичко е наред.
Вода ще пускам, само по лъжица,
но искам всеки ден една девица!"
Монолог на Девицата
Ох, страшно е да бъда тук сама!
Невинна, млада съм, почти мома.
Почти, защото лъгаха ме всички,
че пръстен ще ми сложат. Гадни чички!
Бижута дават ми на килограм,
но после си ги вземат – нямат срам.
Един ме вози в лъскаво Бугати...
а втори глези ме пък с Мазерати...
Накрая ме изритват, тъй – без кеш.
Прибирам се понякога и пеш.
Добре, че инвестират ми в балкона,
оставам си поне със силикона.
Това, че съм блондинка, не е грях,
но картите си лошо изиграх.
Пък не съм проста, средното съм взела.
Куелювото Паулу съм изчела.
Какво като е змей? И той е мъж.
Я, како, не реви, а здраво дръж!
И този да изпусна, ще е жалко.
Гримът ми е размазан, само малко.
А нямам огледало, гребен, лак...
но трябва да се справя, няма как!
Нали съм си красива, а и дашна...
Бе, все ще мога някак да го шашна.
Монолог на Змея
Гладът свиреп в стомаха ми пълзи.
Похапнах само малко – три кози.
Но скоро ще съм си до пещерата.
Дано са ми доставили момата.
Я, виждам нещо с рошава коса,
как с пръста си човърка из носа.
Уж договорът беше за девици,
а пращат разни магистрални жрици.
Гримът разплескан – някъде към тон,
а с джуките целунала котлон.
С импланти и напомпани гърдите.
Отново мъките с киселините...
Халки в носа, по веждите блестят
и чувствам, ще се пукна аз от яд,
че тази подкована секси бомба
ще ми изкърти новичката пломба.
Ех, някога... щастливи времена!
Какви девойки! Хапнах не една.
А тази тук, че дърта е – не стига,
от тунинга и чак ми се повдига.
Цигарата опъва здраво, брей!
Издухва дим направо като змей.
Тъй страшно ме погледна тя през рамо,
направо се подмокрих. Помощ, мамо!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
