Ще се поспра пред портите на Ада,
за да избърша калните обувки...
Ще знам, че тук съм стигнал, за да страдам!
И вече няма нужда от преструвки...
Предавал и предаван - много пъти,
Разлюбвал и разлюбван... мразил, мразен...
Накрая на живота си безпътен
какво от него мога да запазя...?
Дали ще искам пак да се завърна?
Защото друг е на живота Адът!
Отново свойте грехове прегърнал,
дали ще искам пак да го изстрадам...?
Ще се поспра пред портите на Ада,
Но не покаян, нито пък разплакан...
И даже няма да съм изненадан,
ако откажа да прекрача в мрака...
© Георги Ванчев Всички права запазени