16 янв. 2011 г., 09:01

Пред портите на Ада

1.3K 0 7

 

 

Ще се поспра пред портите на Ада,

за да избърша калните обувки...

Ще знам, че тук съм стигнал, за да страдам!

И вече няма нужда от преструвки...

 

Предавал и предаван  - много пъти,

Разлюбвал и разлюбван... мразил, мразен...

Накрая на живота си безпътен

какво от него мога да запазя...?

 

 

Дали ще искам пак да се завърна?

Защото друг е на живота Адът!

Отново свойте грехове прегърнал,

дали ще искам пак да го изстрадам...?

 

 

Ще се поспра пред портите на Ада,

Но не покаян, нито пък разплакан...

И даже няма да съм изненадан,

ако откажа да прекрача в мрака...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен, добре написано - просто ми хареса.
  • Мило дете,velikataniki (Николина Милева,)вьзрастта изобщо не ме тревожи, както това тревожи ненавьршилите 30.Напротив, дори съм щастлив дядо, а не чичо! Тук съм, за да споделям стихове, а не да водя разговори в стил "чат". Мисля, че на никого не преча! За това има други сайтове! А що се отнася до петела, явно и на теб ти е трудно да поясниш по-точно идеята си! А не съм и искал такова пояснение! Аз съм абсолютно добронамерен и такъв ще си остана! Сърдечни поздрави и прегръдки!ДЯДО ЖОРО
  • да,да...ама не...чичо си и толкоз,примири се...хахахха
    а за петела...ти петел клал ли си,аз съм и да ти кажа не ми беше жал
  • Ей това не разбрах, батьовото (защото съм бате Гошо, а не чичо - "кокошката вряка чака за прошка

    под трупа на пищния петел" - ДОЖАЛЯ МИ ЗА ПЕТЕЛА!!! Но замисълът е оригинален - стряскащ!

  • кое не разбра, чичо Гошо

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...