16 янв. 2011 г., 09:01

Пред портите на Ада

1.3K 0 7

 

 

Ще се поспра пред портите на Ада,

за да избърша калните обувки...

Ще знам, че тук съм стигнал, за да страдам!

И вече няма нужда от преструвки...

 

Предавал и предаван  - много пъти,

Разлюбвал и разлюбван... мразил, мразен...

Накрая на живота си безпътен

какво от него мога да запазя...?

 

 

Дали ще искам пак да се завърна?

Защото друг е на живота Адът!

Отново свойте грехове прегърнал,

дали ще искам пак да го изстрадам...?

 

 

Ще се поспра пред портите на Ада,

Но не покаян, нито пък разплакан...

И даже няма да съм изненадан,

ако откажа да прекрача в мрака...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Ванчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Според мен, добре написано - просто ми хареса.
  • Мило дете,velikataniki (Николина Милева,)вьзрастта изобщо не ме тревожи, както това тревожи ненавьршилите 30.Напротив, дори съм щастлив дядо, а не чичо! Тук съм, за да споделям стихове, а не да водя разговори в стил "чат". Мисля, че на никого не преча! За това има други сайтове! А що се отнася до петела, явно и на теб ти е трудно да поясниш по-точно идеята си! А не съм и искал такова пояснение! Аз съм абсолютно добронамерен и такъв ще си остана! Сърдечни поздрави и прегръдки!ДЯДО ЖОРО
  • да,да...ама не...чичо си и толкоз,примири се...хахахха
    а за петела...ти петел клал ли си,аз съм и да ти кажа не ми беше жал
  • Ей това не разбрах, батьовото (защото съм бате Гошо, а не чичо - "кокошката вряка чака за прошка

    под трупа на пищния петел" - ДОЖАЛЯ МИ ЗА ПЕТЕЛА!!! Но замисълът е оригинален - стряскащ!

  • кое не разбра, чичо Гошо

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...