Пред тебе коленича
Пред тебе коленича във душата си,
която твоят храм е,
свещите там са сълзите.
Изливайки ги осветявам
онези кътчета, които
само ти познаваш.
И само Ти си свят и чист!
И само твои са звездите,
небето и земята ...
а аз съм зрънце непосято.
.....и още чакам онзи миг,
когато ти ще ме положиш
и с таен знак ще осветиш,
когато дойде време...
Прекланям се със тихото смирение,
че няма съвършенни хора!
А съвършен си само Ти,
по - чисти и от сняг са твоите нозе!
Вселената безкрайна любовта ти!
На мен прости, че грешно съм разбрала.
Накъсала съм своите мечти
и все съм се виняла,
а не това си искал Ти.
Дари ми дар от своите съкровища,
И как така до днес не бях разбрала,
че Ти си искал да бъда себе си.
Нозете ми ме водеха до тази истина,
душата ми нашепваше молитви,
а сляпа, глуха съм била
за твоите истини красиви.
Ще има сълзи, неизбежно е!
И упреци ще има! Нали сме хора.
Но винаги ще побежда любовта,
чиято сила мощна е!
С любов и за любов ще свети,
дори и онзи пламък там
на чистият олтар,
където с вяра ще положа
дори най-светлият си идеал,
без капчица съмнение
тъй както е положил
синът си сам Авраам!
И глас ще чуя от небето,
за изворът на чистата вода,
която пила съм в сърцето
и дар дарена ми е любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
