Пред тебе с поклон
Лицето ти – бяло във план,
излъчва пленяващи страсти.
И иде ми с дясната длан
да вдигна аз поздрав за "Здрасти!".
Прогледнах и вече разбрах:
очите ти – сини мъниста.
От радост в душата събрах
и цялата святост лъчиста.
Устата ти – мазана с мед,
отправя към мене покана:
изпий ме със ред и без ред,
като пълна със виното кана!
Над твоите сластни гърди
смирено главата си свеждам.
И тялото ще потвърди:
пред тебе в поклон се навеждам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
