27.09.2006 г., 0:32

Пред вратата ти

816 0 2

Момиче,
           чуй ме,
   не зная откъде да започна сега,
но всяка дума,
            погледни ме,
        идва от душата ми погубена.
Студен със тебе снощи бях,
         а причината не беше ти,
но не исках да те нараня,
     мила съжалявам,
                           прости ми.
Момиче,
        бих направил всичко
               за един последен шанс за нас,
защото не искам да се будя с изгрева,
                без да си до мен,
                                     без страст.
Всеки път, 
           щом очите си затворя,
                   виждам лицето ти и моля,
когато заспиваш в леглото си сама,
             да искаш аз да съм там,
                                               до теб.
И сега вече разбирам,
             искам те момиче красиво
                                        - не друга,
     но в съня ми съм сам,
        а живота ми е страшна заблуда.
Къде си ти да ме спасиш
          и искрицата във мен да възпламениш?
Затварям очи,
        пред мен се затварят врати,
     остана само твоята,
                            викам те,
                  прости ми, 
                                       отвори.
Спомни си,
            ти и аз,
                      мечтите,
   заедно вървяхме под дъжда.
Замени ни
         двама със лъжите,
а всяка,
       че не съм за теб ще удави любовта.
Моля те прости ми,
                    отвори ми,
    чуй гласът ми пред твоята врата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...