Пред вратата ти

Момиче,
           чуй ме,
   не зная откъде да започна сега,
но всяка дума,
            погледни ме,
        идва от душата ми погубена.
Студен със тебе снощи бях,
         а причината не беше ти,
но не исках да те нараня,
     мила съжалявам,
                           прости ми.
Момиче,
        бих направил всичко
               за един последен шанс за нас,
защото не искам да се будя с изгрева,
                без да си до мен,
                                     без страст.
Всеки път, 
           щом очите си затворя,
                   виждам лицето ти и моля,
когато заспиваш в леглото си сама,
             да искаш аз да съм там,
                                               до теб.
И сега вече разбирам,
             искам те момиче красиво
                                        - не друга,
     но в съня ми съм сам,
        а живота ми е страшна заблуда.
Къде си ти да ме спасиш
          и искрицата във мен да възпламениш?
Затварям очи,
        пред мен се затварят врати,
     остана само твоята,
                            викам те,
                  прости ми, 
                                       отвори.
Спомни си,
            ти и аз,
                      мечтите,
   заедно вървяхме под дъжда.
Замени ни
         двама със лъжите,
а всяка,
       че не съм за теб ще удави любовта.
Моля те прости ми,
                    отвори ми,
    чуй гласът ми пред твоята врата.