Момиче,
чуй ме,
не зная откъде да започна сега,
но всяка дума,
погледни ме,
идва от душата ми погубена.
Студен със тебе снощи бях,
а причината не беше ти,
но не исках да те нараня,
мила съжалявам,
прости ми.
Момиче,
бих направил всичко
за един последен шанс за нас,
защото не искам да се будя с изгрева,
без да си до мен,
без страст.
Всеки път,
щом очите си затворя,
виждам лицето ти и моля,
когато заспиваш в леглото си сама,
да искаш аз да съм там,
до теб.
И сега вече разбирам,
искам те момиче красиво
- не друга,
но в съня ми съм сам,
а живота ми е страшна заблуда.
Къде си ти да ме спасиш
и искрицата във мен да възпламениш?
Затварям очи,
пред мен се затварят врати,
остана само твоята,
викам те,
прости ми,
отвори.
Спомни си,
ти и аз,
мечтите,
заедно вървяхме под дъжда.
Замени ни
двама със лъжите,
а всяка,
че не съм за теб ще удави любовта.
Моля те прости ми,
отвори ми,
чуй гласът ми пред твоята врата.
© Христо Всички права запазени
Поздрав!