Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
5.08.2021 г., 15:40 ч.

Предадено 

  Поезия
226 1 3

Повярвах ти и знаех, че греша,

подсказа ми го тайно самотата

с подправен фалш и  хлъзгави слова

предаде любовта и я разплака

Да, цяла бях, сега се промених

Незнайни са душевните неволи

От вътрешните рани най-боли,

но повече от спомени наболи

Разпадам се в безбройни  тишини

през пълнолунията полудели

И с всеки дъх  животът ми горчи

от шепота на  мисли вледенени

Да можех,  да си върна онзи бряг

на който се почувствах птица в полет

Сълзите бърша с опакото на ръкав

и сбогом взимам си със свойта пролет

Ех, как да замълчи това сърце

предателството трудно се забравя 

Къде да  търси обич под това небе

когато в него, капка болка не остана.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??