Предадено
Повярвах ти и знаех, че греша,
подсказа ми го тайно самотата
с подправен фалш и хлъзгави слова
предаде любовта и я разплака
Да, цяла бях, сега се промених
Незнайни са душевните неволи
От вътрешните рани най-боли,
но повече от спомени наболи
Разпадам се в безбройни тишини
през пълнолунията полудели
И с всеки дъх животът ми горчи
от шепота на мисли вледенени
Да можех, да си върна онзи бряг
на който се почувствах птица в полет
Сълзите бърша с опакото на ръкав
и сбогом взимам си със свойта пролет
Ех, как да замълчи това сърце
предателството трудно се забравя
Къде да търси обич под това небе
когато в него, капка болка не остана.
© Валя Сотирова All rights reserved.
